Дипломни и курсови работи

Преглед на: ЗАПАДНА ЕВРОПА. ГЕРМАНИЯ


Автор: moderator | Дата на добавяне: 2011.07.07

ЗАПАДНА ЕВРОПА. ГЕРМАНИЯ
Площ – 356,7 хил.кв.км. Население – 81 млн.
ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ, ГРАНИЦИ И ГОЛЕМИНА
Германия / на немски Дойчланд, на английски Джермани, на френски Алеман, на италиански Тедеска/ е разположена в Западна Европа. На запад граничи с Нидерландия, Белгия, Люксембург и Франция, на юг – със Швейцария и Австрия, на изток с Чехия и Полша. На север достига до Северно и Балтийско море, свързани чрез Килския канал през Ютландския полуостров, върху който е разположена Дания. Посредством фериботи Германия се свързва с Датския архипелаг и Швеция. Най-голям между крайбрежните острови е Рюген. Източната граница с Полша по реките Одер-Ниса е съгласно споразумението на великите сили победителки, подписано в Потсдам.
Съседството на Германия със силно развити в икономическо отношение страни, важните международни пътища пресичащи територията й, удобното за пристанища, дълго морско крайбрежие с пряк достъп до световния океан, близостта до ной-големите пристанищно-промишлени комплекси на съседните страни, способстват за икономическото развитие. Площта на страната възлиза на 356,7 хил.кв.км.
Знамето на страната е трицветно – черно, червено и златисто жълто, поставени във водоравни ивици. Гербът представлява чер орел с червен клюн и нокти върху жълт фон. Националният химн е по музика на Йозеф Хайди и текст – строфа от стих на Август Хенрих Хофман. Една дойче марка се поделя на 100 пфенинга.
ПРИРОДНИ УСЛОВИЯ И РЕСУРСИ
Релеф. Страната се поделя на три големи природни области – Северна, Средна и Южна, с надморска височина, която се увеличава от север към юг. Северна Германия обхваща Северногерманската низина, която се простира до Балтийско и Северно море. Заета е била от множество блата, голяма част от които са пресушени. В източната й част са характерни следледниковите форми – морени и над 2 хил. Езера. В Мекленбурското Поезерие /Померания/ по-големи езера са Шверин, Плаузее, Мернц и др. Езерата продължават и около Берлин в поречието на Хафел и Шпрее. Почвите в тази област са добре обработени и много плодородни.
Средната част е хълмиста и платовидна. Издигат се ниски, старонагънати планини. Такива са Таунус, Харц, Ерцегбирге /Рудни планини/, Паузитцер Вергланд с масива Цитау, Елбазнащайнгебирге, Тюрингенвалд, Тюринговите шистозни планини, платата Шпесарт и Швабско-Франконското. Особено живописна е долината на р.Рейн – главната водна артерия на Германия.
Южна Германия е предимно планинска земя. Заета е от Баварското плато, предпланините и северните склонове на Баварските Алпи. По трогови долини, през вековни гори се спускат буйните дунавски притоци. Най-висок връх е Цугшпице /2 962 м./. В тази част на Германия е и планината Шварцвалд /Черна гора/, от която извира река Дунав.
Полезни изкопаеми. Германия е богата на разнообразни полезни изкопаеми. Запасите от черни въглища се изчисляват на 230 млрд.т. Главните находища са в Рурския въглищен басейн, който е най-голям в Западна Европа. В него са 80 % от запасите. Висококалорични въглища се добиват още в Саарския и Аахенския басейн. Много големи са запасите и на кафяви въглища. Главните басейни са Долнорейнският /Кьолнски/, Баварският, Тюрингско-Саксонският, Лаузицският и Магдебургският. В някои участъци на редица басейни въглищата се копаят на открит способ. Голяма част от въглищата се коксуват и брикетират.
Климат. Формира се под влияние на Атлантика и течението Гълфстрийм, варира от мак морски на север до умереноконтинентален на юг.
Води. Германия притежава гъста речна мрежа. Към Северно море текат реките Рейн, Везер, Елба, Емс, Одер, Вера, Итц, Заале, Хафел и Шпрее.

Уникални посещения:  Днес 29  |  Вчера 85  |  Общо 248997 за 3287 дни  |  Средно дневно 76  |  Рекорд 446 на 11.04.2020 (23:46)  |  4 Потребител е online