Дипломни и курсови работи

Преглед на: ИЗУЧАВАНЕ НА МЕСТОИМЕНИЯТА С ОГЛЕД НА КОМУНИКАТИВНАТА НАСОЧЕНОСТ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК


Автор: moderator | Дата на добавяне: 2011.07.10

ИЗУЧАВАНЕ НА МЕСТОИМЕНИЯТА С ОГЛЕД НА КОМУНИКАТИВНАТА НАСОЧЕНОСТ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Практиката показва, че много често учениците се оказват в състояние на невъзможност да преодолеят несъответствието между езиковите средства, които владеят, и социалните роли, които изпълняват. Езиковите занятия в средното училище могат да съдействат за преодоляване на това неудобство, ако централно място сред осъществяваните учебни дейности заема усъвършенстването на комуникативно- речевата компетентност /КРК/ на учениците.
Нека да припомним, че терминът “комуникативна компетентност” /КК/ е въведен още през 60-те години в лингвистичната литература, но през последните години разбирането за комуникативната компетентност се задълбочава и разширява. Днес методиката на езиковото обучение трактува това понятие не толкова като умение да се създават неопределено количество речеви единици, а като формиране на умения учениците да определят своите и чуждите комуникативни намерения и да ги реализират в съответствие с оглед на ситуацията на общуване. С други думи, КК означава да си поставяме цели и да избираме тактики за тяхното постигане (1, стр.23).
Понятието за “резултатността на речевото общуване е ключово за съвременното езиково обучение, докато при класическото езиково обучение центърът на тежестта пада върху правилното изразяване” (2, стр.185). Разликите между изразяване и общуване не трябва да се абсолютизират: за да общуваш, е нужно да умееш да се изразяваш. Разликите се отнасят до задачите, решавани с комуникативните актове и резултатите от тях /до илокутивността и перлокутивността на речевите актове/. В единия случай се набляга на произвеждането на изрази, във втория случай акцентът се поставя на наличието на адресат, говорещото лице се съобразява с неговите възможности за възприемане и с условията на общуване, затова се стреми да придаде на съобщението езикова форма, която ще осигури желаното въздействие.
Тази теоретична постановка намира отражение и в новите държавни образователни изисквания за учебно съдържание /УС/, където е посочено, че “в резултат на обучението по БЕ в края на прогимназиалния етап на основната образователна степен ученикът е необходимо да притежава следните социокултурни компетентности: да използва уместно езикови средства, адекватни на ситуацията на общуване, съобразно участниците в нея, темата, целите и условията; да задава въпроси и да дава отговори на поставената от друг или поставената от него тема, да изразява твърдения и да се аргументира; да разказва и описва” (3, стр.4).

Библиография
1. Акишина, А.А., Хироко Кано, Левинсон А., Кулибина Н.В. Совершенствование коммуникативной компетенции зарубежных филологов- руссистов в практическом курсе руссокого языка. В: Русский язык и литература в общение народов мира: проблемы функционирования и преподавания, Москва, 1990.
2. К.Димчев. Обучението по български език като система, С., 1992.
3. Методическо указание за прилагане в учебната практика на новите програми по български език и литература за 8, 9 и 10 клас на СОУ, Изд.къща “Анубис”, С., 2000.
4. М.Георгиева. за системата от упражнения при комуникативно ориентираното родноезиково обучение. В: Български език и литература, № 6, 1992, с.32-42.

Уникални посещения:  Днес 12  |  Вчера 109  |  Общо 278323 за 3474 дни  |  Средно дневно 81  |  Рекорд 446 на 11.04.2020 (23:46)  |  4 Потребител е online