Дипломни и курсови работи

Преглед на: ПРОБЛЕМИ НА ЗЕС И РУСИЯ


Автор: moderator | Дата на добавяне: 2011.07.11

ПРОБЛЕМИ НА ЗЕС И РУСИЯ
Западноевропейският съюз (ЗЕС) е първата военно-политическа организация възникнала в следвоенна Европа. На 17 март 1948г. е подписан Брюкселския договор, който включва страните от Бенилюкс в отбранителната структура създадена на 4 март 1947г. от Англия и Франция. В това време ЗЕС осигурява не само икономическо и социално сътрудничество , а преди всичко сътрудничество във военната сфера и създаване на основа за колективна отбрана на европейския континент, макар че първоначалната цел на страните подписващи Брюкселския договор е била да не се допусне превъоръжаване на Германия – основния противник във Втората световна война.
След започване на студената война насоките, целите и съдържанието на договора започнаха да се изменят. След събитията от февруари 1948г. в Прага и блокадата на Западен Берлин последва създаването през септември 1948г. на военна организация в рамките на Брюкселския договор, известна като Западен съюз или Организация на Брюкселския договор. На 23 октомври 1954г. след доста ожесточени политически борби бяха подписани Парижките договори, които направиха възможно встъпването в съюза на Западна Германия и Италия. Окончателно ЗЕС се оформя през май 1955г. практически едновременно с приемането на Западна Германия в НАТО.
За разлика от НАТО ЗЕС дълго време не е бил някакъв значителен субект в международните отношения, а се е считал за “военно-политическа говорилня” в сянката на НАТО. В последно време обаче той започва да играе все по-голяма роля, вече не само в качеството си на “европейския стълб” на НАТО, а във все по-голяма степен претендирайки да се превърне във военна основа на Европейския съюз, гарант на “европейското лице”, като се опита да намали своята зависимост от САЩ във военната област и преди всичко в областта на въоръжаването и бойната техника. Тази нова роля на ЗЕС се базира на Маастрихтския договор, в който се предвижда интеграция на западноевропейските страни в областта на външната политика и отбраната.
В състава на ЗЕС сега влизат 27 държави с най разнообразен статут. Това са десетте държави членки на съюза – Франция, Германия, Италия, Испания, Португалия, Великобритания, Холандия, Белгия, Люксембург и Гърция. Освен това в качеството на наблюдатели са: Дания, Ирландия, Австрия, Финландия и Швеция; асоциирани членове – Исландия, Норвегия и Турция; и асоциирани партньори – България, Полша, Унгария, Румъния, Чехия, Словакия и трите прибалтийски държави.
От 1993г. административната сграда на ЗЕС се намира в Брюксел за да може неговата администрация да работи в тесен контакт със сътрудниците от НАТО и секретариата на Съвета на министрите на ЕС. Неговата парламентарна асамблея и изследователски център се намират в Париж. Въпреки всичко това обаче той си остава джудже сред останалите европейски институти. Неговият секретариат със щат само от 60 души организира два пъти в годината заседания на съвета, в който участват министрите на външните работи и отбраната на десетте страни-членки. В пълен състав 27-те представителя се събират на всеки две седмици. Планиращият орган на ЗЕС се състои от общо четиридесет човека.
…………….
Основният проблем стоящ пред европейците в областта на отбраната е разграничаване ролята на ЗЕС от НАТО в европейската отбрана. Въпросът за отношенията на ЗЕС с Европейския съюз и НАТО постоянно се обсъжда на съвещанията на министрите на ЗЕС и сесиите на Асамблеята на ЗЕС. До сега е направено твърде малко за преобразуването на ЗЕС с неговите все още скромни цели и неразполагащ със собствени бюджетни средства за провеждане на свои операции. В действителност обаче европейската отбранителна организация е способна да си съперничи с НАТО, а след време е възможно дори да я замени.

Уникални посещения:  Днес 24  |  Вчера 30  |  Общо 227961 за 3196 дни  |  Средно дневно 72  |  Рекорд 445 на 17.11.2018 (23:51)  |  3 Потребител е online