Дипломни и курсови работи

Преглед на: СТАРИТЕ КНИЖОВНИ ШКОЛИ – ХРАМОВЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДУШЕВНОСТ


Автор: moderator | Дата на добавяне: 2011.07.11

СТАРИТЕ КНИЖОВНИ ШКОЛИ –
ХРАМОВЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДУШЕВНОСТ
За да съхрани себе си и за да остави своето послание във вековете, един народ трябва да притежава изострена сетивност за Красивото и Свещеното.
Корените на старобългарските духовни школи и на старобългарското изкуство достигат до неподозирани глъбини и отразяват недостижими висоти в развитието на българската душевност. Възниквали в периоди на изключителен духовен разцвет, книжовно- художествените школи се превръщат в храмове на Българското, в съкровищници съхранили приемствеността между ценностите и идеалите на различни поколения българи.
След Покръстването през 864- 865г. царете Борис Михаил Покръстител и Симеон Велики полагат основите на Плисковско- Преславската книжовно- художествена школа, чрез която се осъществява синтезът между древнобългарската и християнската традиции в изкуството. С изключителните си постижения, тя заема важно място в културата на целия Християнски Изток. Неслучайно успехите на старобългарската култура през X век са отличени с прозвището “Златен век на българската книжнина и култура”. Във Велики Преслав са творили своите произведения книжовниците Йоан Екзарх, епископ Константин Преславски, Черноризец Храбър, Тудор Доксов, както и самият Цар Симеон.
………..
През следващите седем години св. Климент демонстрирал великолепни организаторски качества. Той успял да въведе богослужението на български език във всички църкви в Охридско. Обучил на българско писмо повече от 3 500 млади българи, които активно се включили в преписването на богослужебни книги. Няма да е пресилено, ако се твърди, че в Охрид и Охридско св.Климент подготвил преобладаващата част от необходимите свещеници и книги за онзи революционен акт в историята на България, който извършва Цар Симеон през 893г. с въвеждането на писменост в църква и държава на роден език. Като мъдри държавници, българските царе Борис I и Симеон Велики знаели, че един народ не може да съществува само благодарение на меча. Силата на меча е непостоянна и все някога той неизбежно се пречупва. Затова, те изковават друго оръжие- оръжието на писменото българско слово.

Уникални посещения:  Днес 25  |  Вчера 30  |  Общо 227962 за 3196 дни  |  Средно дневно 72  |  Рекорд 445 на 17.11.2018 (23:51)  |  2 Потребител е online