Дипломни и курсови работи

Преглед на: СЪВРЕМЕННИ ПРОЯВИ НА ХУМАНИЗЪМ В ЧОВЕШКИТЕ МЕЖДУДЪРЖАВНИ ОТНОШЕНИЯ


Автор: moderator | Дата на добавяне: 2011.07.16

СЪВРЕМЕННИ ПРОЯВИ НА ХУМАНИЗЪМ В ЧОВЕШКИТЕ МЕЖДУДЪРЖАВНИ ОТНОШЕНИЯ
І. В перцепцията на проблема
В традицията на комуникативните стратегии за овладяване на понятиен ред към смислова цялост, нашият проблем настоява да припомним познание за хуманизъм, като смислоносещо и смислопораждащо понятие в културологията на човешката история.
Хуманизмът /от лат. humanus- човечен/ e “съвкупност от възгледи, които изразяват уважение към достойнството и правата на човека, грижа за благото на хората и всестранното им развитие, за създаването на благоприятни за човека условия на обществения живот.”1
Античният хуманизъм съдържа различно от съвременното ни разбиране смислово поле, в което човекът мисли себе си като определител на колектива; воинската чест и слава в битка, героическият подвиг са житейска инициация, а смъртта в бой с врага е възможност да се съпреживее света.
За хуманизъм и хуманистична идея, отнесена към света и човека, в посока на съвременното обществено съзнание можем да говорим чрез херменевтиката на духовната пререформация на антично познание от теоцентризъм към антропоцентризъм през Ренесанса. Динамиката на антропоцентричното начало определя същностните проявления на хуманизма до днес. Античният модел за свят и човек, разбиран чрез идеала за хармония /етичното и естетичното/ в плана на елинската калокагатия е изместен във времето от по-активна човешка намеса в устройването на битиен статус.
Пререформирането на духовните ценности, неизменно в своята перманентна природа, е обвързано с хуманизма като водещо човешко начало в света.
Така достигаме до необходимостта да уточним хронологичните рамки на понятието “съвременност”. В по-широк контекст то би могло да назовава целия двадесети век, но в условността на проблематиката на нашия текст ще приемем по-популярната форма за хронологизация: акцентите на световните социални процеси и проблеми ще търсим във времето между настоящето и ретроспекцията към края на последната световна конфронтация- Втората световна война /1945 година/. Петдесетте години на отиващия си век са наситени с умора и с желание за мир, що се отнася до психологическата нагласа на народите, макар, че е ясно как в подмолите на този глобален катарзис, сред разрухата на материалното и разколебаната духовност “дреме” нов дух на следващия реванш. Както и да се интерпретира, финалният акт на войната- бомбата над Хирошима и Нагасаки- той подсказа на стратезите и на обикновените хора, че човечеството не е изживяло Каиновия комплекс и се движи към нова диалектика на идеята за съперничество и конфронтация.
БИБЛИОГРАФИЯ
1. Философски речник. С., 1968.
2. Стефанов, Г. Теория на международните отношения. С., 1993, с.29.
3. Пак там, с.30.
4. Пак там, с.31.
5. Пак там, с.55.
6. Александров, Е. Психология на международните отношения. С., 1989, с.63.
7. Пак там, с.88.
8. Пак там, с.96.
9. Д-р Марков, С. Равносметката. “Народен будител”, Варна, 1993.
10. Михайлов, Л. ООН- дух на обновление. С., 1989.
11. Пак там.
12. Материали на съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. С., 1982, Наука и изкуство.
13. Сивов, В. Космос, биосфера, международни отношения. С., 1982, с.194.
14. Из писмото на Хавиер Перес де Куеляр от 12 август 1986г. до 41-та сесия на ООН.
15. Сивов, В. Космос, биосфера, международни отношения. С., 1982.
16. Проф. д-р Маринов, М. Европа- диалог и сътрудничество, С., 1988.
17. Пак там, с.339.

Уникални посещения:  Днес 4  |  Вчера 76  |  Общо 236535 за 3234 дни  |  Средно дневно 74  |  Рекорд 445 на 17.11.2018 (23:51)  |  2 Потребител е online