Дипломни и курсови работи

Преглед на: ”Демокрация и тоталитаризъм”, Раймон Арон, С, 1993 г.


Автор: moderator | Дата на добавяне: 2011.07.21

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
Реферат
ТЕМА: ”Демокрация и тоталитаризъм”, Раймон Арон, С, 1993 г.
В този свой реферат имам за цел да изложа най-важното от книгата на Раймон Арон “Демокрация и тоталитаризъм”. Тази своя цел се стремя да осъществя разглеждайки следните въпроси:
1. Отричане на търсенето на най-добър режим;
2. Функции, присъщи на всички режими;
3. Специфичност на еднопартийния и многопартийния режим;
4. Несъвършенства по отношение на идеалните типове еднопартиен и многопартиен режим;
5. Западнодемократичните режими или, както авторът предпочита да ги нарича – конституционно-плуралистични режими;
6. Типовете еднопартийни режими;
7. Терорът на съветския режим;
8. Тоталитарният феномен;
Търсенето на най-добър режим е относително поради няколко причини:
1. Съмнително е, че може да се определи най-добрият режим без да се вземе под внимание общата организация на обществото; възможно е най-добрият режим да може да се определи само за даден тип обществена организация.
2. Понятието за най-добър режим е свързано с концепцията за предопределеност на човешката природа. Ако се възприеме детерминистичната концепция за човешката природа, се поставя въпросът за институциите, които са най-пригодни за спонтанното, правилно ръководене на хората.
3. Целите на политическите режими не са еднозначни и не са непременно съвпадащи. Режимът, който дава най-голям дял свобода на гражданите, не винаги осигурява най-голямата ефикасност на властта, режимът, основаващ се на съгласието на управляваните не винаги оставя на имащите властта достатъчно широко поле за действие.
4. Въпросът за най-добрия режим може да се постави единствено на едно високо равнище на абстракция; във всяко общество, институциите трябва да бъдат адаптирани към особеностите на специфичната историческа палитра.
Политическият режим е частен сектор от социалната съвкупност, сектор, който съдържа специфичната характеристика да се ръководи съвкупността. Следователно политическата реалност може да се концептуализира, като се прибегне било до специфични понятия за политическия строй, било до по-общи и неясни понятия, до философски претенции.
Юридическото понятие, чрез което най-често се опитваме да определим политическия строй, е суверенитетът. Това понятие се прилага към притежателя на законната власт, то уточнява кой има право да управлява. Но то се използва в две различни значения. Действително титуляр на властта е този, който притежава законната власт, но той не винаги притежава фактическата власт. Да предположим, че един политически режим се основава на суверенитета на народа. Очевидно е, че един голям народ никога не е управлявал самият той. Народът, съвкупността от индивидите, които съставляват дадена общност, са неспособни да упражняват общо функциите на управлението.
Суверенът, който поддържа мира, определя правилата, на които трябва да се подчиняват индивидуалните дейности и взема решения относно вътрешните и външните работи, се нуждае от съгласието на управляваните. На всеки режим трябва да се подчиняват. Управляваните трябва да го приемат такъв, какъвто е, трябва освен това режимът да получава от управляваните известно одобрение на конкретните мерки, които предприема. Може да се приеме, че в една страна огромната част от гражданите приема режима, но не приема конкретните мерки, взети от законните притежатели на властта.

Уникални посещения:  Днес 4  |  Вчера 76  |  Общо 236535 за 3234 дни  |  Средно дневно 74  |  Рекорд 445 на 17.11.2018 (23:51)  |  1 Потребител е online