Дипломни и курсови работи

Преглед на: Организационна социализация


Автор: moderator | Дата на добавяне: 2013.03.30

ТЕМА: ОРГАНИЗАЦИОННА СОЦИАЛИЗАЦИЯ
Организацията е продукт на обществото, носи неговите белези и е звено в отношението "личност - група - общество". Тя формира "полигон" за реализиране на обществените отношения. Като социално образуване тя се появява, за да преодолее противоречията в общностите и обществото и да повиши ефективността от съществуването им.
Организацията е нематериален обект. Тя е "чувствено-свръхчувствено" социално образувание, което се проявява чрез поведението на хората и техните отношения. В този смисъл тя е над-индивидуална реалност. Като изкуствено образуване има институционален характер - дава оценки и взема решения.
Най-дълбоката причина за създаването и съществуването на организациите е, че обществените закономерности не се осъществяват автоматически. Те изискват координирани действия на хората, целенасочено поведение и тип връзки между тях, осигуряващи едновременна или еднопосочна ефективност.
Организациите образуват третата природа на човека - първата естествената, втората - изкуствената (вещната) и третата - организационната.
Под понятието организация се разбират три неща:
а) вътрешна подреденост, съгласуваност, взаимодействие на повече или по-малко диференцирани и автономни части на цялото, обусловени от строежа му;
б) съвкупност от процеси или действия, водещи към образуване или усъвършенствуване на взаимовръзките на цялото;
в) обединение на хора, съвместно реализиращи някаква програма и действуващи на основата на определени правила и процедури.
Понятието организация има три значения:
а) атрибутивно значение, т.е. съвкупност от признаци на дадена система - подреденост, съвместимост, насоченост, регулативност и др.;
б) функционалното й значение се изразява в интегриране усилията на отделните единици за по-високо резултативни действия. В тази насока тя сама променя параметрите на своето състояние или ансамблово действие;
в) предметното значение, изразяващо се в обединение на хора и ценностите им, като автономни образувания.
За какъвто и вид организация да се говори тя винаги е изградена от отделни индивиди. Индивидите стават част от една организация по различни причини, за постигането на различни цели и имат различни очаквания от своето участие в дадената организация. Мотивите и ценностите, с които една личност влиза в някакъв вид организация са наистина организационно значими, но все пак те засягат само отделният индивид, отделната личност, а организацията все пак е съвкупност от индивиди. В нея индивидът заема определена позиция в системата на социални връзки в самата организация и участва в общуването между отделните личности и групи.
Целите на организациите могат да се групират в три групи: цели-задачи, при които се изпълняват планове, поръчки на отделни групи; цели-ориентири, при които се търсят условия за ефективни дейности и цели-системи, при които се иска постигането на равновесие, стабилност в обществото и общностите.
В случая е подходящ един от най-новите подходи за разглеждане на организацията – разглеждането и като социотехническа система. Това е прилагане на теорията на системите и идеята за отворената система на ниво организация. Теорията се базира на това, че всяка производствена система, т.е. организация, налага както технологична, материална част, така и изградена структура на отношения в процеса на труда. Това очертава няколко групи връзки – човек-машина и естествените междуличностни и междугрупови връзки, изградени от отделните индивиди.
Използвана литература:
1. Ангелов,А. Организационно поведение, Тракия-М, Пд, 2002
2. Близнаков, П. Въведение в социологията. Варна, 1996.
3. Гълбрайт, Дж. Анатомия на властта. С., 1993.
4. Джонев, С. Социална организация, теория, диагностика, консултация. том 2, С., 1997.
5. Дончев, Ст. Социология на организацията и трансформацията на обществото. С., 2000.
6. Дракър, П. Новите реалности. С., 1992.
7. Дракър, П. Мениджмънт в следващото общество, класика и стил, С., 2006
8. Дракър, П. Мениджмънт предизвикателствата на 21 век, Класика и стил, С., 2001
9. Илиева, С. ,Организационно развитие, СУ, 2006
10. Николов, Ив. Социалната организация. В: сп. “Социологически проблеми”, кн. 2, 1982.
11. Ошаков, Ж. Социология. С., 1999.
12. Смит, Х. Психология на организационното поведение, Варна, 1992.
13. Стоянов, Хр. Организацията - социален инструмент, С., 1988.
14. Стоянов, В., Организационна психология, Псидо, Бс,, 2005

Уникални посещения:  Днес 28  |  Вчера 248  |  Общо 221124 за 3161 дни  |  Средно дневно 70  |  Рекорд 445 на 17.11.2018 (23:51)  |  3 Потребител е online