Дипломни и курсови работи

Преглед на: Абсурдният човек


Автор: moderator | Дата на добавяне: 2013.06.12

ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА
Факултет по електроника
Е С Е
ТЕМА: АБСУРДНИЯТ ЧОВЕК
„Социален мениджмънт” Проверил: д-р Буюклиев
Някои смятат, че човек трябва да е абсурден, но не трябва да бъде тъп. Един свръхщатен служител в нощите е равен на един завоевател, ако двамата притежават съзнание. Всички опити в тази област са безпредметни. Между тях има такива, които служат и такива, които не служат на човека. Ако е съзнателен му служат. При положение, че не е така, това няма значение, защото пораженията на един човек се преценяват не от обстоятелствата, а от него самия.
Смисълът на човешкия живот е най-неотложния въпрос. Този смисъл може да бъде видян и в нещо, струващо се на обикновеното съзнание абсолютно парадоксално. Може да бъде скрит в Абсурда – в царящия в света и човека абсурд. Единствена мисъл, която не е лъжлива е безплодната мисъл. В абсурдния свят стойността на една идея или на един живот се измерва по нейното безплодие.
Абсурд е тема, която засяга Камю в книгата си “Митът за Сизиф”.
Животът според него в е ирационален хаотичен поток, който е лишен от смисъл и закономерност. Абсурдът се ражда от сблъсъка между човешкия разум и безразсъдното мълчание на света; той – Абсурдът е това, което ги обединява.
Абсурдът не е просто главен екзистенциал, характеризиращ човешката ситуация в света. “Абсурден е самият свят и човекът е обречен на абсурдно съществуване: абсурдът е навсякъде, във всичко и във всеки един от нас.”
Дори абсурдът е абсурден по своята неизразимост, неуточненост, нехарактерност. Той ни дава осветлението, че не съществува утрешен ден и от тук идва въпросът за моята “истинска свобода”. Абсурдът е стимул за тази свобода.
Така се е породил абсурдния човек, който е стигнал до извода, че “животът трябва да живее, защото няма смисъл”. Животът е труден и на пръв поглед е верига от безумни и безцелни действия. Величието на човека обаче, е тъкмо това, че трябва да приеме участта си свободно, без угризения, без надежди, без отчаяние. Човекът е призван да приеме съдбата си такава, каквато е. Такова е предизвикателството на живота, колкото и безсмислен да е той.
Използвана литература:
1. Камю, Албер, Митът на Сизиф

Уникални посещения:  Днес 26  |  Вчера 85  |  Общо 248994 за 3287 дни  |  Средно дневно 76  |  Рекорд 446 на 11.04.2020 (23:46)  |  5 Потребител е online