Дипломни и курсови работи

Преглед на: ЗАПОЗНАВАНЕ НА УЧЕНИЦИТЕ С НЯКОИ ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ТРАКИЙСКАТА И РОДОПСКА ФОЛКЛОРНИ ОБЛАСТИ


Автор: moderator | Дата на добавяне: 2011.06.30

ПУ ”ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”/ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
ДИПЛОМНА РАБОТА НА ТЕМА:
ЗАПОЗНАВАНЕ НА УЧЕНИЦИТЕ С НЯКОИ ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ТРАКИЙСКАТА И РОДОПСКА ФОЛКЛОРНИ ОБЛАСТИ
СЪДЪРЖАНИЕ:
Увод:
ГЛАВА І. Теоретична постановка на проблема
1.Някои характерни особености на тракийската и родопската фолклорни области
2.Преглед на учебното съдържание в учебника по Музика от І до ІІІ клас по отношение знанията за музикалния фолклор
ГЛАВА ІІ. Експериментална постановка на изследването..
1. Цел, задачи и хипотези на изследването
2.Организация и методика на изследването
2.1. Начален констатиращ експеримент
2.2 Обучаващ експеримент
2.3. Заключителен констатиращ експеримент
Глава ІІІ. Анализ на резултатите. Изводи и препоръки
1. Анализ на резултатите
2. Изводи и препоръки
Заключение
Приложения1,2,3,4
Библиография
УВОД
Музикалният фолклор е изкуство, чиито образци се създават от неизвестни автори от народа върху основата на общи художествени и стилови традиции. Той е плод на колективно и индивидуално творчество и изпълнение и се предава от поколение на поколение. Творбите се раждат непосредствено в народна среда, живеят и се разпространяват в нея и представляват самородно народно изкуство. "Както навсякъде, тъй и у българите, народните песни са продукт на поетическата мощ на целия народ, плод на неговото поетическо вдъхновение."
...............
Празнично-обредната система и фолклорът на българите са предмет на изследване от редица български автори: П. Р. Славейков, И.Шишманов, В. Стоин, Д. Христов, М. Арнаудов, Хр. Вакарелски, Е Кацарова, Н. Кауфман, Е. Стоин, И. Качулев, М. Букурещлиев и други. В своите трудове те разкриват многообразието на българското народно изкуство и творческия гений на нашия народ.
А бре лудо, пияно, гиздаво се галихме/ с.Смилян, Смолянско
А бре лудо пияно, гиздаво се галихме четири, пет, шест години. Та от вино пиене момине не познаваше - /2кутра мома главена, кутра мома лефтера¹.
Природните условия, поминъкът и културните влияния са обособили в България няколко музикалнофолклорни области и райони: Западни - Шопска, Пиринска, Северозападна, Ихтиманско-Пазарджишки район; Източни - Родопска, Велинградски район, Тракийска, Средногорска, Средна Северна и Североизточна, Добруджанска. Те имат свои специфични характеристики, които предават облика на фолклора в тях. Въпреки тези особености, в отделните региони на страната музикалният фолклор като цяло е единен и в същото време многообразен, което е доказателство за богатата душевност на българина.
БИБЛИОГРАФИЯ:
1.Музика – І клас, ПРОСВЕТА,С.
2.Музика – ІІ клас, ПРОСВЕТА, С.
1. Музика – ІІІ клас, ПРОСВЕТА, С.
2. Български народни хора и танци, Стефан Вълкович, С. 1976г.
3. Етнографски проучвания на България, Родопи, С., 1994г.
4. Народна песнопойка, Просвета,съставил Елена Стоин- 1982г.
5. Методика на учебно-Възпитателната работа по музика 1-3 клас, Народна просвета, С., 1989г.
6. Български народни танци от Тракия, Красимир Петров, Просвета, С., 1995г.
7. Непресъхващ извор, Румяна Димитрова, Макрос, 2001г.
8. Книга за учителя – 1 клас , Г. Калоферова, В. Сотирова, Р. Драганова, Просвета, 2002г.
9. 222 народни песни, М. Букурещлиев; Помагало за учители, С., Просвета, 1995г.
10. Коледа и сурва ( изследване), М. Василева, Септември, 1988г.
11. Очерци на българския фолклор, М. Арнаудов, 1968-1969г.
12. Народни песни от родопския край, Н, Кауфман, БАН, С., 1970

Уникални посещения:  Днес 5  |  Вчера 109  |  Общо 278316 за 3474 дни  |  Средно дневно 81  |  Рекорд 446 на 11.04.2020 (23:46)  |  5 Потребител е online